събота, 1 март 2014 г.

Дес, наследникът на Хърст

Въпроса не беше само в парите. Почти всеки мъж и жена, които добиваха Кортос в мините живееха в състояние на самоотричане, отказвайки да приемат потенциалните опасности и рискове, с които се сблъскваха всеки изминал ден. Сключването на застраховка би ги принудило да погледнат в очите голата и неукрасена истина.
          Малко миньори доживяваха до стари години. Тунелите погубваха много, погребани в пропадащи галерии или изгаряни при откриване на джоб от взривоопасни газове уловен в скалата. Дори и тези, които успяваха да излязат от мините не се оцелеяваха дълго след тяхното пенсиониране. Мините и тогава вземаха жертви. Шестдесет годишен мъж, напускащ мините бе с тяло, които изглеждаше и чувстваше като деветдесет годишно, разбита обвивка, изхабена от десетилетия тежък физически труд, излагане на въздушните замърсители, проникващи през некачествените филтри на ОРО.
          Когато бащата на Дес почина, без да има застраховка, разбира се - всички което Дес получи от него, бе „привилегията” да поеме натрупаните му дългове. Хърст беше прекаравал повече време в пиене и хазарт отколкото в мините. За да плаща месечния си наем за стаята и храната, често той трябваше да взема кредити от ОРО при лихвен процент, който ще бъде престъпен навсякъде другаде, но не и по Външния ръб. Дългът продължаваше да се трупа, месец след месец, от година на година, но Хърст, не изглеждаше да е загрижен. Той беше самотен родител, със син когото мрази, хванат в капана на една брутална работа, която ненавиждаше; Хърст беше загубил всяка надежда да се измъкне от Апартос, дълго преди сърдечния удар да го повали.
          Хърст тази хътянска издънка - сигурно бе бил щастлив знаейки, че е накиснал сина си с дълговете си.
          Спидера ускори над безплодните камънаци на една от малкото равнини местности на планетата, без шум, освен монотоното жужене на двигателя. Безжизнената пустиня, над която прелиташе спидера предлагаше еднообразен релеф, който преливаше в размазано, с неясни очертания петно, дотам че през прозореца не се виждаше нищо, освен непроницаема завеса от безформени сенки. Ефектът беше хипнотичен: Дес можеше да почувства как уморения му ум и тяло копнеят да се потопят в дълбок сън без сънища.

Няма коментари:

Публикуване на коментар